КАЙРОС - СТРАТЕГИЧЕСКО ВРЕМЕ  

        Святия Дух е причината за кохерентната връзка, която се осъществява чрез торсионно поле. Едно от свойствата на торсионното поле е невидимост за човешките очи. Тази невидимост е възможна поради по-високите измерения на първичната реалност. Вторичната реалност има много паралелни реалности малко или много подобни на нея, които са декохерирали от нея. Всяка паралелна реалност декохерира поради това, че атомите и са се сблъскали с други атоми. Паралелните  реалности са основани на идеята, че за всяко възможно нещо, независимо какво е, съществува вероятност  да се случи.

В старогръцкия текст на Новия Завет има две думи за време. Едната е chromos, което е хронологичното време в пространството, общото време, в което всичко се случва. Другата дума, kairos, е стратегическо време, възможност за избор, в който нещо може да се направи. Това е улавяне на решаващия, подходящ момент.               Чрез Святия Дух, ние можем да контролираме тези вероятности. Kairos времето е врата към други възможности, други реалности, които можем да преживеем. Но както вече казахме по принцип другите реалности са декохерентни от нашата.
За да се отвори портал, kairos време, до определена реалност, трябва да има кохерентна връзка, която е осъществима само чрез Святия Дух. Когато на житейския ни път се появи препятствие, Святия Дух ни предупреждава за него и в същото време отваря врата към друга реалност където това препятствие не е на пътя ни. Минем ли през портала се случва чудо, променяме реалността.

 Святия Дух е нашия водач и винаги избира и ни посочва най-прекия и безопасен път през пространствените измерения към целта. Водените от Святия Дух хора често правят квантови скокове, като преминават през kairos вратите, затова и животът им е осеян с чудеса. Според теорията на Айнщайн за относителността, нищо във физическия свят нестава случайно, всичко си има причина и следствие, всичко се движи според законите на физиката, това е обективната реалност.
За да се случи чудо е необходим квантов скок. Така ние заставаме над ситуацията, над проблема и го побеждаваме. Това не означава безучастност, можем да управляваме ситуации без да бъдем свързани с тях. В нас се проявява възможност за управление и изменение на реалността.

При квантовия скок и при бърза смяна на нашите състояния, в нас не остава ясен спомен за  състоянието на обкръжението, а също така и в обкръжението не остава ясен спомен за нас. Подобно на снимане с камера бързо движещ се обект, при което неговите очертания се размиват.

Когато достигнем до духовна зрялост, ние ставаме безпристрастни към определените реалности и по този начин се издигаме над системата в по-високо измерение. Ставаме готови за действие, не се отказваме от целта си, и не сме привързани към външните обстоятелства. Това е възможно, когато постоянно сме в отворено състояние за връзка със Святия Дух, или пълно потапяне в Бог. Тогава се сливаме с личността на Святия Дух и за нас няма граници, време и пространство. Тогава имаме милиони възможности, как да постъпим и изборът е очевиден, само един – правилният. Ставаш независим от пристрастия и грехове.
В Библията се казва:”Изпитвайте себе си, дали сте в Бога”, това означава да изследваме, какво става около нас и в нас. Да осъзнаваме себе си и да бъдем вниматeлни към всичко, което става с нас. За какво мислим, когато сме предизвикани и изпитани, дали това ни засяга и променя нашето емоционално състояние. Това не означава да премахнем всичките си чувства и емоции. Напротив, трябва да сме въвлечени в ставащото, но трябва пълното ни спокойствие и силните ни емоции да съществуват едновременно, така че да владеем ситуацията. Във всеки човек се появява конфликт между мислите и желанията и между желанията и действията.
Истинската сила идва от вътрешния ни човек. Когато осъзнаем вътрешните си конфликти, само тогава можем да ги контролираме. Това е процес на наблюдение на самия себе си докато достигнем до осъзнаване на духовна зрялост, че ние сме вечни същества. Когато се насочваме към вечното, ние се превръщаме в него, отказваме се от привързаност и пристрастеност, като владеем себе си. Това е процесът на спасение, смърт и духовно раждане.

Учените доказаха, че мозъкът възприема информацията от духа, той не мисли, защото психическия процес се извършва в духовната сфера. Нашият мозък отработва само следствието от процеса на мислене – неговия резултат. Той е система за управление на физическото тяло и канал за свързването му с духовната същност, защото от духа идва живота. От там идват и убежденията ни за свръх естествена намеса в нашия живот.