3.Да приемем неуспехите си:
                                                                                                                                                                                      

     Трябва да допуснем, че в живота ни има и скръбни моменти, болка и тъга. Трудностите са част от нашето духовно израстване и тяхното приемане ни отваря очите за много неща, които не сме забелязвали. Нека гледаме на проблемите, като на наши приятели, които стимулират живота ни и ни задължават да растем. Ставаме по-състрадателни, внимателни, грижовни и търпеливи към другите. Не всичко ще ни кара да се чувстваме добре и ще ни носи радост и приятни изненади.
Нетрябва да избягваме изпитания и болка, а да ги приемем, като част от самия живота. Израстването е процес на непрекъснато експериментиране, поредица от проби грешки и временни победи. Ако успеем да се оглеждаме в другите и да се усъвършенстваме, ние сме избрали пътя на промяната и на индивидуалността. Колкото и една ситуация да е тежка и объркана, видяна през Божествената призма и мислене, тя може да се промени благоприятно. При поглеждане на ситуацията от горе, може да се намери най-правилното и най-благоприятното решение за нас без да се обезсърчаваме.                                                                                                                           
   Преминаването през трудни моменти е един постоянен, непрекъснат процес, защото промените нестават изведнъж. Трудностите ни дават шанс да се развиваме, да се борим и преодоляваме препятствията, като изграждат силата на нашия характер. Това е качество, което прави човек способен да се смее на неприятностите, характерна черта на интелекта, която разкрива силната личност. Небива предварително да се настройваме към трудностите, защото се напрягаме и натоварваме.
   Да се тревожим за неуспехите си, да се гневим и да пилеем творческата си сила ни прави слаби и дребнави. Ако неможем да променим ситуацията, трябва вътрешно да останем спокойни, да запазим мира и хармонията си и да не се спираме като блокираме волята си. На човек му се дават толкова изпитания, колкото може да понесе.

   В процеса, през който минаваме има растеж. Растежът боли и това не е нещо абстрактно. Болките са истински и те са духовни белези на промяна и развитие. Това е динамиката на християнския живот – да преживееш метаморфоза, да бъдеш променен. Страданията са едни от най-полезните уроци и тяхното проявление може да е моментно, ако ги приемаме, без да се задълбочаваме.
Ако приемаме нещата като трагедия, ние по-трудно ще намерим Божествения замисъл в тях. Когато видим причината за страданията и я приемем, следствията ще са ни полезни и пътят който следва,  ще бъде по-лек независимо от случилото се.