3.ТРИИЗМЕРНАТА ВСЕЛЕНА И НЕЩО ПОВЕЧЕ:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             
               

  Съвместими ли са Библейските принципи с науката днес. Няма да изхождаме от мнението на рационалистите, за което всяко чудо си има естествено обяснение, но неможем да пренебрегнем развитието на науката и човешката мисъл. Някои от водещите световни учени привличат вниманието ни към фундаменталното правило, че вярата играе роля в науката.
Науката има нужда от Бога за своята дълбоко интелектуална обосновка. Неможе да се каже, че вярата в Бог няма нищо общо с фактите. Бог ни е казал в писаното си слово, че знанието за Него в последните времена ще се увеличи и Неговото желание е да растем в разбиране и мъдрост(Исая11:9).

    В Библията намираме  следното забележително твърдение:”С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото нестана от видими неща”(Евр.11:3). Използваната гръцка дума за светове в този стих е aeons.  Тя означава времево пространство и много точно определя научното понятие за космоса като continuum, което е постоянно непространствено цяло, между което няма разделение или разлика.
    Времево пространство е физически и математически модел, който комбинира пространството и времето в единен пространствено-времеви континуум. В съответствие с теорията на относителността, вселената има три пространствени и едно времево измерение. В теорията на относителността времето е равнозначно на останалите три координати и зависи от движението на наблюдателя.[1]
   За да има пространство са необходими всичките три измерения и в същото време има само едно пространство. По същия начин времето е едно цяло, но то се разделя на минало, настояще и бъдеще. Материята е невидима енергия, която произвежда движение, измервано със скорост. В зависимост от скоростта и типа движение се пораждат различни явления. Пространството, време и материя са свързани във времеви континуум.
   Пространството е невидимата, вездесъща среда на всичко съществуващо, изявяваща се винаги и навсякъде в явленията на материята и енергията, които след това биват интерпретирани и изпитани чрез времето.
Вселената е триединен континуум, в който материята включва енергия, която прониква навсякъде в пространството и времето.[2] Времето е последователност от моменти, а пространството е система от свързани точки. А материята съществува в пространството и пространството съществува в материята, защото пространството е свойство на всички материални тела. Пространството между частиците на материята определят различните форми на енергия-материя.

   Но думата aeons, е в множествено число, което следва, че има много пространствено-времеви континууми. Това означава, че нашата реалност далеч не е единствената. Според физикът Хю Еверет, всеки миг вселената се разкъсва, на големи количества себеподобни вселени и всеки миг всяка следваща вселена се разкъсва по същия начин. Трудно достижима за човешкото разбиране и доказване е всеобятността на вселената.

   „Понеже от създаването на света, това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човецита остават без извинение(Рим.1:20).Творенията още не са изучени, знанието за тях продължава да нараства и в същото време разбирането за Вечната Божия сила продължава да се увеличава. Вярата ни не е в един малак ограничен Бог, а в Бог, който неспира да ни изненадва със своята безмерност. Многоизмерната вселена предполага възможности които са отвъд човешките фантазии.

[1] Български тълковен речник. http://rechnik.info

[2] Морис,М.Хенри.Наука и библия.С.,ЕТ”Госпъл”.1995.с.19